Follow by Email

понеделник, 19 март 2012 г.

Венецуела - абсурдна държава с уникална природа


Да се опиташ да вкараш Венецуела в някаква позната форма е като да класифицираш птицечовката - нито е бозайник, нито влечуго. Едновременно  снася яйца и кърми. Същото ще се получи, ако някой се опита да определи системата им на управление в момента. Това е най-абсурдната и объркана държава, в която сме били изобщо. За неорганизирани туристи като нас, беше  невероятно трудно да се ориентираме в обстановката. Така или иначе в момента е известна със своя ръководител Уго Чавес, за това вместо да излагаме сухи факти от неговата интересна история, е по-добре да го сравним с нашия популист в момента - Бойко Борисов. 

Прилики:

  • И двамата изглеждат мъжествено, но Б.Б. е значително по-релефен и стегнат в мускулатурата. :)
  • У.Ч. е избран на демократични избори за първи път през 1998г. и с това разрушава двуполюсния модел в политиката. Същото се отнася и за Б.Б. но през 2009г.
  • У.Ч. заварва държава  разпродадена на безценица на американски предприемачи, при изключително неизгодни сделки. Венецуела през 1980-те и 1990-те е най-лоялната на САЩ латиноамериканска държава, както България и до днес е парадоксално лоялна на Русия. Б.Б. получава наследство съставено от 45 години разрушителен експеримент на "Оригиналните Социалисти" и нов фалит при " Рожбите на оригиналните социалисти".
  • И на двамата им доставя удоволствие да гонят международни инвеститори, като след това на тяхно място никой не идва и всичко се "сгомнясва" още повече.
  • И при двамата членовете на партиите им  са избирани от "кол и въже".

Разлики:

  •  У.Ч. е от индиански произход, докато Б.Б. е кореняк "столичанин" от Банкя.
  • Идолите на У.Ч. са Симон Боливар и Че Гевара. Б.Б. смята за такъв Тодор Живков.
  •  У.Ч. има армейско образование. Б.Б. е класическо ченге, пробвало се като пожарникар
  • У.Ч. прави първия си неуспешен опит за преврат през 1992г., Б.Б. все още не е пробвал.
  • У.Ч. влиза в затвора след този неуспешен опит. Тогава той се прочува като първия политик, който напълно поема отговорността за действията си . Той излиза по националната телевизия и казва, че планът е претърпял неуспех - "засега"... Б.Б. все още не е осъждан.
  •  Прякорът на У.Ч. е "Маймуната". На нашия представител е просто " Бат Бойко"
  •  Първия неуспешен опит за преврат срещу У.Ч. е през 2002г. Следва радикална  промяна на курса на управление. Започва нов период в историята - " Социализма на 21 век" или просто " Процесът". Все още на никой не му стиска  да излезе на ринга срещу Б.Б.
  • У.Ч. променя конституцията на Венецуела след неуспешния опит за преврат. Вече е напълно възможно даден кандидат да бъде избиран неограчин брой пъти. Б.Б. все още не е толкова силен, за да поиска такава промяна.
  • У.Ч. отваря нови универстите за бедните. Б.Б. готви либерализация на образованието и навлизането на частници  по американски модел, напълно провалил се в целия свят.
  •   У.Ч. се бори срещу експлоатацията на едрия бизнес и се опитва да подобри живота на най-бедните. Б.Б. е личен приятел с всички монополисти и олигарси в България и им помага да си укрепят позициите в почти всички сфери.
  • У.Ч. не може да играе белот. Б.Б. е един от най-добрите в тази игра и партньора му е Валентин  Златев. В зависимост от това как са се представили партньорите, се определя и как ще се държат на срещите помежду им, решаващи съдбата на АЕЦ Белене и Лукойл.
  •   У.Ч. не е намерил все още спонсор на любимия си футболен отбор. Б.Б. за сметка на това докара "измислен руски инвеститор",  зад който всъщност стоят същите негови приятели български олигарси.
  • Жената на У.Ч. не е една от най-богатите жени във Венецуела.

Трудно е да се определи точно кой е по-луд от двамата, но определено образа на Чавес в западните страни е доста карикатурен. След като се сблъскаш с тукашната действителност не може да дадеш категоричен отговор кое е правилно и кое не в тази обстановка. Най-добрия пример за това е столицата Каракас. Трудно е да се говори за Каракас като едно цяло, не само защото е разпръснат между много хълмове и движението в града е доста мъчно. Тук делението изток-запад е толкова осезаемо, колкото в Европа по време на Студената война - само че с обратен знак - изтокът е богат, а западът е беден. Хората в източната част на града живеят в красиви сгради и в комплекси с охрана, движат се предимно с коли и богатството стига крайности, каквито едва ли съществуват в България. Много от тези семейства имат къщи в провинцията, имоти и банкови сметки във Флорида, добро образование от елитните университети в страната и по света. Това са основно директните наследници на бившите колонизатори и белите европейски мигранти в страната. Те са, в основната си част, семействата, които са спечелили от икономическия бум в страната през 1960-70-те, след края на диктатурата на Маркос Перес Хименес през 1950-те. Тази прослойка е живяла добре при двуполюсния модел на управлението на двете основни партии в опозиция на Чавес днес - Accion Democratica и COPEI . Те продължават да живеят с висок стандарт, но през последните години сигурността на позицията им и директната им комуникация с властта са силно разклатени.  Бедните за сметка на това живеят предимно изолирани в гетата (barrios) на Каракас, които са се разрастнали отново през 1970-те при масовата урбанизация. По времето на този процес, мнозина са привидели столицата на страната като град с много възможности за работа и реализация. Тези възможности са се оказали до голяма степен илюзия - разслоението се е запазило и обещанието за мобилност се е изплълнило само за малцина - останалите са използвани като черноработници в индустрията, строителството, и домашна прислуга на богатите. Тези гета са в малки тухлени колиби или огромни грозни блокове, разпръснати по хълмовете основно в западната част на града.
Това, което е някак трудно да се разбере преди човек да дойде тук, е, че двата свята, които описваме, живеят с много различен стандарт и начин на живот, в почти пълна изолация един от друг. Въпреки че днес на бедните са дадени много повече възможности за образование, кариера в държавния апарат и сферата на услугите, и може би малко по-висок житейски стандарт, интеграцията на паралелните светове, в които живеят бедни и богати, бели и цветнокожи, не се случва; сериозна комуникация между тях липсва.
Предварително знаехме за трудностите при намирането на сносен хотел в Каракас. На пръсти се броят евтините хотели в сигурните части на града. Тук няма хостели, само петзвездни хотели за безбожни пари. Колкото и да е странно от всичко казано до тук, Каракас е един от най-скъпите градове, въпреки че няма нито една причина за това. В крайна сметка се настанихме в апартамент, който беше единствената сигурна и проверена опция. Почти всички, като нас, отсядат при този човек, който се оказа изключително дружелюбен и всеотдаен за всичко, което го молихме. Водехме дълга кореспонденция по мейл и общо взето знаехме как да избягаме от излишни неприятности след неговите детайлни обяснения.
Намирането на местна валута обаче онагледява най-добре в каква каша може да влезеш. Понеже Чавес иска да ограничи излизането на местните в чужбина е измислил "гениална" система за обмен на пари. Има четири курса за обмяна на долари срещу местни пари:
1.      Официален курс -  1$=4,3 Bs - всички банки и обменни бюра са длъжни да продават на този курс. По него се таксуват и кредитните и дебитни карти.
2.      Туристически курс - 1$=7 Bs - този курс се постига на черно от хората, занимаващи се с туризъм, за да привличат чужденци. Ние обменихме на този курс при нашия хазяин - Нелсън.
3.      Вътрешен курс на черно - 1$=8 Bs - това е курса на черно между местните хора.
4.      Курс на мафията -  1$=10 Bs - този курс се постига от много малко хора при големи количества.
Идеята е всъщност местните да не могат да купят долари, с които да излезнат в чужбина. Позволено им е да обменят на официалния курс минимално количество долари. Това отваря истински черен пазар, който заобикаля всички регулации безпроблемно. Ако не внимаваш обаче с кой сменяш, може да пострадаш по различни начини -  фалшиви пари, нисък курс, дори и затвор ако се занимаваш с курса на мафията. Още по потресаващо е, че трябва много добре да си разпределиш разходите накрая, защото няма опция за обратна смяна на пари, дори и по официалния курс.
Движението в цялата страна се характеризира с ужасяващ трафик, понеже абсолютно всеки, независимо от социалния си статус, кара кола. Венецуела е петия износител на суров петрол в света. Цената на литър бензин е най-ниската в света - по - малко от 10ст/ 1л. Колкото и да звучи парадоксално - тази цена е субсидирана от правителството, защото нямат рафинерии за преработка и всичко се внася отвън. Сещам за още една подобна страна и тя е Нигерия. Не случайно има и израз за това - "проклятието на черното злато".
Определянето на цените на хранителните стоки следва логиката при петрола. След изгонването на голяма част от компаниите в сектора, инвестициите спират и инфраструктурата колабира. След като няма производство всичко се внася отвън. Цените в супермаркетите са потресаващи. Друг интересен факт е, че в страната не се продава прясно мляко, освен на черния пазар на доста високи цени. Причината е, че е имало доста неразбирателства между млекопроизводителите относно печалбата, с която да се продава млякото и Чавез е решил проблема по най - лесния възможен начин - просто е забранил продажбата на мляко - няма мляко, няма проблем. :)
Искренно се зачудихме, какво чудо държи всичко това да не се сгромоляса, но няма как рано или късно тази държава да не фалира. Липсваше усещането за богатство и просперитет, където и да отидеш - при тези ниски заплати и чудовищни цени на всичко. Това обаче не пречи на Чавес да праща регулярно кораби с храна за своите гладни приятели от Куба. Местните бяха недоволни от този факт, но няма как. Братя в нужда се познават. :)
Поредния феномен за нас, беше да разберем, че тукашното общество е крайно консуматорско. Отначало не ни се вярваше, след всички неща, които изчетохме за                " Социализма на 21 век", но от първа ръка картинката е друга. Моловете са новата религия. Посетителите са от всички социални прослойки. Отбихме се в един от тях, за да си напазаруваме необходимите ни продукти  и гледката определено си заслужаваше. Сградата беше два пъти по-голяма от нашите стандартни молове и беше претъпкана с хора с блеснали погледи и купища чанти от шопинг. Абсолютно всеки, който срещнахме  през тази седмица беше или с Blackbery или с  IPhone. Най-забавното беше да узнаем, че Чавес е опитал да национализира най-голямата верига, но е срещнал твърда съпротива от неговите поддръжници, които са основно потомци на местни индианци и черни роби от Африка. Поддържали си хората позицията, че гласът им бил подменен и в крайна сметка се отказал от тази си идея. Истински птицечовки :)
Повечето хора сигурно биха се  зачудили какво изобщо правим в тази страна, за малко и ние да си зададем този въпрос. :) Причината да посетим Венецуела беше най - високия водопад в света - така наречения "Angel's Falls". Нелсън прекара доста време да ни обеснява как да се придвижваме в Каракас и как да си купим билети до града отправна точка за водопада. Но както може да се предполага, работата му е да изкарва пари от туристите и съответно се опита да ни вкара в стандартните туристически пътеки, тоест да си платим цената за целия пакет, който включва всички разходи по придвижването до самия водопад. Е да, ама ние не сме стандартните туристи, а и цената не ни устройваше. Решихме, че ще пробваме по трудния начин - тоест ще се оправяме сами. Интересното започна, още със самото пътуване в автобуса. След като се качихме, се сетихме, че не знаем дали нашата спирка е междинна или последна. Започнахме да питаме съседите наоколо и накрая се разбрахме с човека зад нас, че и той ще слиза там и ще ни каже. Понеже целия автобус беше с плътно дръпнати пердета, решихме, че ще ни е по-удобно, ако ги отворим малко. В резултат на което, хората зад нас се разсмяха, а момичетата на съседната седалка, които не говереха английски, ни подадоха телефона си, с ясно написан текст на английски език, незнайно как, гласящ следното: "Когато пердетата са дръпнати, хвърлят камъни по прозорците". Ясно разбрахме причината, набързо запердихме всичко пак и повече никога не отваряхме пердетата, докато пътувахме във Венецуела. Освен всичко друго, и тук местните страдат от същата болест, като на повечето места в Южна Америка - падат си по климатици. При пътуванията ни с местните автобуси, обикновенно се чудим колко ката дрехи да навлечем, за да оцелеем в поредния фризер... :)))
Оправихме се към летището на Суидад Боливар и успяхме  да си купим както билетите до Канайма, така и  трипа до водопада на много изгодна цена. Освен  отправна точка за Angel Falls, националният парк Канайма е едно от най - красивите места във Венецуела и в света. Лагуната на река Карао се разделя на няколко потока и образува малки островчета, а между тях са разпръснати десетки водопади. В допълнение лагуната е заобиколена от няколко тепсиести планини.





Пътувахме с шестместно самолетче, включително пилота, и имахме възможността да се насладим на цялата тази красота отгоре, просто незабравимо. Нямахме търпение да отидем и да видим водопадите отблизо.
Тони - нашият гид за следващите три дена, ни посрещна на импровизираното летище  -колибка. Плана за деня беше да обиколим лагуната на Канайма с типична индианска лодка, да се поразходим малко между водопадите и да минем под два от тях, където условията позволяват. От близо парка беше още по - приказен с медния цвят на водата, дължащ се на изобилието на минерали и бледо розовите камъни и пясък наоколо, цвят придобит заради присъствието на кварз в състава им. 



Групата ни беше от десет човека, попаднахме на много симпатични хора. От всички, най  се отличаваше италианецът - Федерико. Голям образ - от пет години обикаля из Южна Америка, като поработва от време на време, колкото да продължи нататък. Обикновенно спи на палатка, или в местната пожарна - безплатно място за нощувка във всеки по голям град; или просто потропва на вратата на хората и пита за подслон. Хапва, каквото си набави по пътя, а посещението му в Канайма се явяваше подарък за рождения му ден. Винаги намира вариант за изгодно пътуване, явно е въпрос на желание. Даде ни много ценни съвети за предстоящите държави, а самият той си търсеше работа като ексурзовод в лагуната. Наистина страхотно място да останеш за по - дълго. Бъдещите му планове включваха Куба, а за транспорт, беше планирал да ползва лодките, които натоварват с храна и изпращат от Каракас. Дано да успее... :)





На другата сутрин, изпълнени с нетърпение, потеглихме към Angel Falls. Височината му е 979м., кръстен е на американския пилот Джими Ейнджъл. Поради отдалечения район в който се намира, водопадът не е бил известен на външния свят, докато през 1933г. Джими не прелита над него. През 1937г. се завръща обратно с идеята да се приземи над самия водопад, но приземяването е неуспешно и самолета не може да се издигне повече. Джими, заедно със спътниците си е принуден да си проправи път през трудния терен, за да слезе до най близкото селище, което им отнема 11 дни. Самолетът му останал на върха на планината до 1970г. когато властите, в крайна сметка решили да го свалят от там и го поставили като антика на летището в Суидад Боливар. Верен на стила си Уго Чавес възстановява старото индианско име на водопада, защото не му допада идеята водопада да носи името на американски пилот. В крайна сметка, новото име се използва само от неговите подръжници.
Единствения начин да се стигне до водопада е пътуване с индианска лодка, снабдена разбира се с мотор, срещу течението на реката. Пътуването може да отнеме от  три до пет часа, в зависимост от дълбочината на реката. Изобщо целия тур съвместяваше рафтинг, трекинг, разходка в джунглата и забележителния водопад. Никога не бихме и предположили, че тази лодчица е способна на такива изяви. Реката е наситена с бързеи, водопадчета, а на места водата е не повече от педя. Катерихме водопадчетата един след друг, лавирахме между скалите, като Тони скачаше ту наляво, ту на десно за да отблъска лодката от тях. Имаше и места, където просто се налагаше да слезем и оставяхме опитните хора да доберат лодката до следващата възможна дестинация. Разбира се, през цялото време всяко изкачване или просто подскок на лодката във водата водеше вълна след вълна или просто поредния студен душ за нас. Уникално пътуване, никога няма да го забравим  - реката страшно ни приличаше на това, което сме гледали или чели за Амазонка. Освен това е дом на крокодили и анаконди - ама от малките достигащи "само" до метър, два. 


Целия пейзаж наоколо с тепсиестите планини и водопадите по тях, медната вода и розовия пясък, ни напомняше за сцени от филма "Аватар". Дали Камерън не е взел идеята за филма от красивата природа на Венецуела?!
Стигнахме в къмпинга, където щяхме да прекараме нощта. Представляваше един навес и наредени хамаци един до друг. Всеки хамак си беше снабден с одеяло. Вечерите в джунглата стават доста студени. Хвърлихме багажа и се отправихме към водопада. Имахме още час изкачване, за да стигнем до него. И гледката определо си заслужаваше, дори и през сухия сезон, когато водопада не е толкова пълноводен. От близко дори изглежда по - масивен от един километър. Не ни се тръгваше обратно към къмпинга, но тук се стъмва много рано и не е препоръчително да замръкваш. Въпреки, че животните са по - умни от нас и обикновенно не доближават където има хора, все пак си бяхме насред джунглата. Тони каза, че веднъж са видяли ягуар да преплува напречно реката, а освен него други обитатели в тези райони са змиите и отровните паяци.




Докато слезем до долу, останалите местни вече бяха приготвили барбекю за вечеря на свещи. Изобщо по време на целия тур, много вкусно си похапвахме, доста по добре, от храната в големите градове.
Увихме се добре в хамаците и бързо заспахме след изпълнения с толкова емоции ден. На сутринта закусвахме в компанията на скорпион на масата, но си беше в кръга на нормалното, все пак ние бяхме натрапниците, а не той. Пътуването обратно с лодката стана по - бързо от предишното, вече се движихме по течението, и не изкачвахме, а слизахме по водопадите. Няколко поредни душа и пристигнахме в базовия лагер. От там се отправихме към летището и отново в Суидад Боливар. Бяхме решили да се качим на север, за да отдъхнем малко на Карибското крайбрежие в Пуерто ла Круз. На следващия ден, хванахме лодка до един от островите на националния парк - Мучима, но не останахме особено доволни. Лунен пейзаж, подобен на Гърция, но лишен от всякъде от специфичния гръцки чар. Страшно съжалихме, че не сме останали повече време в приказната Канайма.
Изобщо не искахме да оставаме повече време в Каракас, затова си купихме билети за най-рания автобус от Пуерто ла Круз, с идеята да минем през Нелсън и  да ни смени малко пари за такси до летището. Изненадахме се когато автобуса просто не потегли в уречения час. Обяснението беше, че е повреден, има друг автобус, но неговия шофьор го нямаше и без него не може да потегли. Следващия автобус по разписание беше в 8 часа, но и той не тръгна. Този път без обяснение. Шофьорът така и не дойде и накрая решиха, че ще ремонтират първия атобус. Отне им половин час, но защо не го направиха по - рано, не стана ясно. И така три часа по - късно потеглихме. Пристигнахме доста късно в Каракас и плана да минем през Нелсън да ни смени парите пропадна. Все пак той обеща да дойде на място, но и на него му трябваше час, за да пристигне. В крайна сметка успяхме да си хванем самолета, въпреки изпълнения с "венецуелски" пречки ден. Тази случка онагледява по най-добрия начин цялото ни прекарване в тази държава. Абсурдното е, че тук най-спокойни и в безопастност се чувствахме, през няколкото дни прекарани в джунглата. Все пак не трябва да се спестява факта, че срещнахме и изключително добри и отзивчиви хора, без чиято помощ щеще да ни е още "по-забавно"...:)









5 коментара:

  1. Аватар е заимстван от рисунките на Roger Dean - художник, създал обложките на доста албуми на прогресив рок групи през 70-те години. Точната история след излизането на филма не стана ясна, но Roger Dean се отказа от търсенето на авторските си права. Чета ви с интерес, сложих линк насам на juriwaro.com и тъй като ми се простее ще добавя само, че членовете на Б.Б. са с половин сантиметър по-дълги от членовете на У.Ч.(и двамата имат по повече от един).
    Поздрави.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Страшно много се изненадахме и се зарадвахме, като разбрахме, че ни следиш. И двамате сме чели всичките ти пътеписи. Особено се забавлявахме с историите в Африка.
      Благодарим за информацията за Аватар. ;)
      Може да си организираме среща в София през лятото, стига разбира се да имаш възможност и желание. :)

      Изтриване
  2. Ванка поздрави от скучната София и от най добрите от Спортна София.Пишеш изключително увлекателно , затова ти препоръчвам като се върнеш да напишеш книга за това твое преживяване , за да споделиш всичко това с по голям кръг от хора.Поздрави и успех

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Здравей Милко, едно от малкото неща, които наистина ми липсват по време на пътуването са мачовете в Спортна София. Ще трябва да наваксаме като се прибера.
      Радваме се, че ви харесват пътеписите. :)
      Поздрави на момчетата.

      Изтриване
  3. как мога да се свържа с вас за съвет за пътуване до каракас и перу? пишете ми на petrov_mikola@mail.bg благодаря!

    ОтговорИзтриване