Follow by Email

четвъртък, 12 февруари 2015 г.

За кратко през Ботсвана и Замбия


На път за Ботсвана водачите ни разказаха най-интересните детайли от съвременната им история, която е доста иронична и забавна. Придобиват своята независимост от Англия през 1966г., както повечето от нововъзникналите африкански държави, с граници очертани по най-безумния начин от силните на деня. Англичаните тогава са на мнение, че няма какво да губят от една пустинна държава, докато през следващата година откриват сериозни залежи на диаманти – малшанс за колонизаторите, но няма как постоянно да печелиш, трябва и да умееш да губиш ... :) След това се превръщат в  един от най големите производители на диаманти в света. Въпреки че 70% от площта й е заета от пустинята Калахари, Ботсвана е една от най-стабилните и богати държави на Африканския континент. Характерни за нея са безплатното образование, здравеопазване и висок социален статус.
Минахме границата без много да се бавим и без никакви проблеми с корумпирани и самозабравили се служители. Тук поне не се плащаше за виза, което е отличителен белег на  така наречената  “бяла” държава, в сравнение с всички останали провалени територии. Обядвахме в един къмпинг в близост до границата и се захванахме да приготвяме багажа за предстоящото пътуване и нощувка в "Bush camp". Взехме само най необходимото, за да спим насред парка, където всички животни са си у дома, а ние се явявахме нашествениците. По този начин щяхме да сме най - близо до реалната среда на животните. Опънахме  палатките на избраното място и изкопахме дупка за импровизирана тоалетна. Точно в такива импровизирани къмпинги, Бьорн ни спомена за слоновете, които идвали да пият вода от душа, докато някой се къпе. В случая ние нямаше да имаме душ, тоест един проблем по-малко. :)
Палатката около тоалетната също беше без покрив, та затова винаги хвърлях по едно око нагоре, да не се появи някой хобот. Дори импровизиран, къмпинга беше много добре организиран, сложиха  лампи навсякъде, дори пред всяка палатка, в случай че искаме да ставаме през нощта. Предупредиха ни да не излизаме без челници и ако усетим движение да не мърдаме. Както Бьорн се изрази, ако видим светещи очи в тъмното и отражението е синьо значи са бизони - не е толкова страшно; ако е оранжево или червено - тогава имаме проблем, защото това са котки. Той един път имал доста самонадеяна група с момчета, които не го слушали изобщо. Винаги верни на себе си, те поставили палатката си под едно дърво, въпреки предупрежденията му. През нощта Бьорн, който бил в близост до тях, се събудил от някакъв шум. Оказало се че един слон си похапва сладко от клоните над тяхната палатка. Нямало как да ги успокои, защото трябва да се пази тишина докато слонът се отдалечил чак след половин час, когато момчетата вече били умрели от страх. J



Самото сафари из националния парк Chobe включваше пътуването от къмпинга, където обядвахме до мястото, където нощувахме.  Парка е много известен с големия си брой слонове и особено преминаването им в колона през река Thebe. Малките обикновено се движат пред майките си, които леко ги побутват с хобот. За първи път видяхме и толкова огромни стада с биволи. По пътя срещнахме пресни следи от огромен питон, който съвсем наскоро се беше промъкнал в близкия храст, което не изглеждаше много обнадеждаващо на фона на предстоящата вечер. Видяхме и доста различни видове антилопи, от познатите ни до момента. През цялото време се движихме по крайбрежието на реката, за да можем най-добре да се насладим на красивите гледки и разнообразния животински свят, съсредоточен в района. На същия този фон, имаше огромно изсъхнало дърво накацано от десетки лешояди. Най-вероятно дървото беше унищожено от слоновете, които са всъщност големи вредители за тях. Когато се хранят, те обикновено чупят клони и свалят всички листа от дърветата.
Наблюдавахме съвсем от близо и огромен крокодил, който дълго време стоеше със зейнала уста на сушата и изглеждаше като препариран. Очевидно за него това беше начин да се охлажда. В близост до него, имаше огромно стадо от хипопотами, пльоснати във водата или препичащи се на слънце.
Докато се разхождахме срещнахме друга група туристи, която ни каза, че са видели лъвове. Отне ни доста време и въртене докато успеем да ги открием. Бяха около десетина лъва, предимно женски с малки лъвчета или както се изрази Кими (гайда ни) – мъжките бяха тинейджъри… J







Излежаваха се в тревата като малки котета, като единия от тях беше с вдигнати нагоре крака. Размърдаха се доста след като приближихме и даже за момент няколко от тях надихнаха глави, изръмжавайки предупреждаващо. Гледахме да не ги притесняваме много, но затова пък доста притеснихме двойка маймуни правещи секс. След като целия камион се втренчихме в тях, мисля че загубиха желание да продължават… J Парка ни грабна с разнообразните си обитатели, които виждахме почти на всеки десет метра и в допълнение имахме шанса да им се радваме съвсем отблизо. Освен всичко вече изброено, имаше и цели стада със зебри и жирафи.
За финал наблюдавахме един от най вълшебните африкански залези на фона на реката и колона слонове, преминаващи точно пред слънчевата пътека. Един от тях дори размахваше с уши, очевидно разгневен от близкото ни присъствие, а след слоновете следваше стадо зебри. Целия камион беше затаил дъх и само молихме Кими да ни даде още няколко минутки, защото бързаше да спазва плана за остатъка от вечерта. 



Когато пристигнахме в лагера, почти всичко беше готово. На фона на трудните условия ни бяха приготвили страхотна вечеря – пилешко с къри, ориз и салата. Всички се бяхме събрали около огъня, за да събираме топлина за през нощта. Накрая на вечерта останахме само ние двамата и Кими около огъня. Молех го да ни разкаже някоя интересна история, но той отказа, защото сме щели да сънуваме кошмари… J Легнахме си на фона на виещи хиени и хипопотами, които определено бяха доста близко. Както обикновено станахме по тъмно, за да можем да се върнем до другия кемп в 9:30. Подобна на всяка друга сутрин в саваната и тази беше много студена, особено когато се движихме в камион с отворена каросерия. Не помагаха нито одеялата, нито шапките, докато накрая не ни стопли поредния приказен изгрев. Малко по-късно една маймуна мина по брезента на покрива и чухме как се изпишка отгоре. Проблема беше, че напика и ръкавите на момчетата, които се подаваха навън. Заподозряхме единият от сексуалните палавници от предния ден, който май се опитваше да ни върне за досаждането… J
Кими вече не можеше да откаже на молбите ми от вчера и разказа, че когато бил млад водач с група френски туристи видели двойка лъвове на меден месец. Туристите се изправили в камиона доста превъзбудени и шумни. Мъжкия се изнервил и скочил срещу камиона в посока шофьорската врата на Кими. Той в последния момент реагирал като му хвърлил зимното си яке, което лъвът сграбчил във въздуха. През това време той подкарал камиона, обръщайки се да види как са туристите отзад.  Ужасил се като видял само две глави отзад, помисляйки че останалите са скочили от камиона. Какво било облекчението му когато те бавно започнали да се изправят от пода само той си знае… J
В същия ден отново видяхме лъвовете, но този път се бяха отправили на лов. Следяха стадо импали, но май пропуснаха закуската заради нас. С приближаването ни импалите побегнаха, а лъвчетата ни изгледаха странно и всички в колона се отправиха да догонят импалите. Доста по-различно беше усещането да ги видиш на свобода в парка – изглеждаха кални и мърляви, но свободни. 






За съжаление сафарито беше само с една нощувка и по програма трябваше да отпрашим  към границата със Замбия, за да минем също толкова транзитно през нея по пътя към Малави. Имаше огромна опашка от камиони от нашата страна, но ние явно бяхме с връзки, защото минахме бързо. Хванахме ферибот за да преминем река Замбези и да влезем в Замбия. Бьорн ни разказваше преди няколко дни истории за интензивния пренос на стоки през тази граница и здравата контрабанда, която се ширеше там. Нашето неопитно око виждаше само множеството лодки с огромни товари и всичко изглеждаше да е ок, но  Муанги (новия ни водач) ни каза, че повечето африкански държави се обединяват в съюз и не плащат мито за внос на стоки. Границата не изглеждаше никак добре, като единствените постройки бяха няколко бараки и прашна, разорана улица с потресаващо движение. Както обикновено ни нападнаха всякакви образи целящи размяна срещу стоките, които продаваха. Дори не влизахме в бараката за проверка на паспортите, Муанги свърши тази работа самичък. Отправихме се към лагера в Ливингстън, разположен на брега на реката за един спокоен следобед. Бяхме от другата страна на водопада Виктория и дори виждахме парата, която се издигаше от него и залеза на фона на тази гледка. Чудехме се как някои къмпинги изглеждаха толкова лъскави с басейни и барове, а в същото време нямаше топла вода или достатъчно налягане, като този беше един от тях… J

 
По време на вечерята Муанги ни разказа малко за Замбия. След като преди около 15 години белите са изгонени от Зимбабве, някои от тях се местят в Замбия. В резултат, развиват селското стопанство в страната и то се превръща в едно от основните им препитания. В момента освен за собствена прехрана, успяват да заделят и за износ. Минната индустрия и добива на нефт са другото основно препитание за местните.  Така че, както винаги става, за да е добре един, друг трябва да е зле. Няма как всички да са добре. Въпроса е да сграбчиш шанса си, когато се появи, а местните хич не са се  двоумели тогава. J
Малко време ни трябваше, за да си направим изводи за разликата между  двата камиона и екипите опериращи на тях. Новия екип беше по стриктен, но храната  по – разнообразна. Всички бяха чернокожи, за разлика от първия камион. Хигиената беше на по-високо ниво, дори и с така познатите ни вече легени. Дори когато спирахме за тоалетна в храстите събирахме салфетките в торбичка, нещо с което не можем да се похвалим по нашите къмпинги например…До преди това си пиехме вода от всякъде, а сега само от резервоара на камиона. Най-забавен беше начина за сушене на съдовете, особено ако обядвахме някъде по пътя. Всички дружно заставахме и махахме с чинии в ръцете във въздуха, все едно гонихме зли духове, което си беше в реда на нещата в африканската вещерска култура от векове насам и ние се вписвахме идеално с тези движения. J
Вечерта изкарахме най-кошмарната нощ от всички до момента, като температурите навън бяха минусови и така и не успяхме да заспим от студ. Екипировката ни се оказа неподходяща за тези температури и дори навличането с всички катове дрехи не доведе до нещо по-различно…
Потеглихме от бившата столица Ливингстън към настоящата Лусака. Столицата представляваше стандартния африкански град с пазарите и мизерията в предградията и големите търговски центрове с fast food в центъра. Къмпинга ни се намираше в националния парк, пълен с жирафи, зебри и импали. Очевидно само тези животни бяха оцелели.
На следващия ден потеглихме към Чипата, град разположен на границата с Малави. Пътуването беше доста дълго (около 10 часа), но за сметка на това колоритно. Минахме през различни пазари за зеленчуци, сушена риба, тръстикови кошници и въглища. Отбихме се за кратка почивка на единия пазар, където миризмата на сушена риба така те удряше в носа, че се просмукваше до костите. Имаше и нещо като местен бар с билярдна маса, където местните хлапаци се забавляваха. Обичайните гледки бяха на десетки малки деца, обикалящи мърляви и боси, както и доста бременни жени. Вечерта в лагера не работеше кабелната, така че пропуснахме мача на Италия, но за сметка на това се топлехме около голям огън с нещо като беседка около него и играхме на мафия с туристите от другите камиони. С всяка изминала вечер затоплянето се усещаше осезаемо и постепенно спряхме да мръзнем. 







Поредното правило на Муанги беше да не наричаме камиона автобус, въпреки че наподобяваше такъв. Наказанието се изразяваше в лицеви упори и почти всяка вечер някой се упражняваше на земята, но това беше част от плана му за “затоплянето на леда” и опознаването помежду ни. J
            Не видяхме почти нищо от Замбия, защото я  прекосихме  буквално за три дни, от които повечето време прекарахме в камиона. Според нашите водачи нямаше и какво толкова интересно и различно да се види по тези места, така че се бяхме съсредоточили върху Малави ,Танзания и Кения в следващите седмици.

1 коментар:

  1. Прекрасна е снимката с продавача на плетените чанти!!

    ОтговорИзтриване